Индекс
Име: Шона Едем
Възраст: 24-годишна
Принадлежност: Колумбис
Външен вид:
Възраст: 24-годишна
Принадлежност: Колумбис
Външен вид:
Ако има едно нещо, което да е напълно сигурно за Шона Едем, то е, че е родена под щастлива звезда. Най-ранните ѝ детски спомени са от сиропиталището, в което е прекарала първите си пет години - наистина, това не е точно късмет за завиждане, но нека бъдем реалисти, в почти пост-апокалиптичното общество на Колумбис да бъдеш подхвърлен в дом не е най-лошото нещо, което може да ти се случи. Всъщност мисля, че бих могла да изброя още поне пет по-неприятни сценария, при това бе да съм се замислила сериозно. Сред другите деца Шона се отличава с неизчерпаема енергия, пъргав ум и отчайващо постоянство - някои биха го нарекли инат, но да не бъдем крайни. Звездният ѝ миг настъпва, когато в сиропиталището пристига Мосю Ларнсон - очарователен джентълмен, освен това собственик на последния и единствен цирк в Колумбис. Всъщност, в света, защото както знаем в Европия не се забавляват.
Историята на този загадъчен мъж е не по-малко интересна - самият той е започнал кариерата си от улицата: малки представления, предимно комедийни, най-вече солови. Сигурно съдбата му нямаше да бъде нищо особено, но тези на които късмета не се усмихва често, се научават да не разчитат много на него. С труд и нахалство Ларнсон успява да принуди предишния собственик на цирк "Корона" да му обърне внимание, след което нещата започват да се случват от самосебе си. Първо само глашатай, после участник, накрая сърцето на трупата, младият мъж по естествен и непринуден начин наследява бизнеса. Въпреки всичките си премеждия, Ларнсон не забравя откъде е тръгнал, нито какво може да значи за едно подхвърлено дете да стане част от голямото семейство на пътуващите артисти. Оттам идва и странната му идея да търси млади таланти в сиропиталищата на градовете, през които минава.
Шона не се набива на очи с нищо особено, освен с настоятелните си опити да се набива на очи. Мосю Ларнсон все пак вижда в нея искрата на пламъка, който може да бъде и тя се оказва сред избраните. Следват години ставане в тъмни зори, неуморни тренировки до много след нормалното за едно дете време за лягане, натъртвания, счупени крайници и навехнати глезени. Момичето се представя най-добре в акробатичните номера, защото както се оказва, има вродено чувство за баланс и пространство.
Годините напредват и не стават по-лесни, затова пък стават доста по-бедни и трупата бавно оредява. На Шона често ѝ се налага да се включва с повече от един номер на представление, което макар и да увеличава възможността за грешка, я прави популярна. В края на краищата неизбежното се случва - Мосю Ларнсон, вече на преклонна възраст, предава богу дух и остава оредялата си трупа да се справя с действителността както умее. А действителността е, че през последните години цирк "Корона" трудно покрива собствените си разходи, накрая дори успява да излезе на минус. И така, колективът се разпуска. Част от децата, израснали заедно, измежду които е и петнадесет годишната Шона, продължават да се държат заедно и да си пазят гърбовете.
Както се досещате, не са много поприщата за настоящи юноши, бивши циркаджии и акробати. Поне не и законните. В Колумбис, обаче, винаги се намира място за още един-двама улични джебчии и крадци, така че нещата си идват на мястото. Шона е блестяща в новото си амплоа - да бъдем честни, колко трудно може да бъде проникването, в което и да е имение, сравнено с ходенето по въже със затворени очи, скачането през горящи обръчи и прехвърлянето на трапец? И може би това щеше да е краят на историята, но както беше споменато по-рано, Шона е родена под щастлива звезда. Този път съдбата се проявява в лицето на един вече застарял генерал, решил да поспи в дома си, вместо да излезе заедно със съпругата си на пазар. Излишно е да се споменава, че гледката на малката разбойница, изнасяща най-ценните му вещи не предизвиква най-радостния отклик, но мъжът остава впечатлен от уменията и хладнокръвието на момичето. Предлага ѝ сделка - той няма да я прати право в затвора, а тя ще постъпи в Колумбиската казарма, където ще се обучава под неговото наблюдение.
Следващите три години не са най-лесните за Шона - военните се опитват да я превъзпитат и да набият малко страх от бога в горещата ѝ глава (напразно), но и тук вродените ѝ и придобити качества ѝ отварят необходимите врати. На двадесет и четири тя вече е горд член на кралската гвардия, отговорна и вярна на дадените клетви, истински войник за пример. Почти през цялото време.
Историята на този загадъчен мъж е не по-малко интересна - самият той е започнал кариерата си от улицата: малки представления, предимно комедийни, най-вече солови. Сигурно съдбата му нямаше да бъде нищо особено, но тези на които късмета не се усмихва често, се научават да не разчитат много на него. С труд и нахалство Ларнсон успява да принуди предишния собственик на цирк "Корона" да му обърне внимание, след което нещата започват да се случват от самосебе си. Първо само глашатай, после участник, накрая сърцето на трупата, младият мъж по естествен и непринуден начин наследява бизнеса. Въпреки всичките си премеждия, Ларнсон не забравя откъде е тръгнал, нито какво може да значи за едно подхвърлено дете да стане част от голямото семейство на пътуващите артисти. Оттам идва и странната му идея да търси млади таланти в сиропиталищата на градовете, през които минава.
Шона не се набива на очи с нищо особено, освен с настоятелните си опити да се набива на очи. Мосю Ларнсон все пак вижда в нея искрата на пламъка, който може да бъде и тя се оказва сред избраните. Следват години ставане в тъмни зори, неуморни тренировки до много след нормалното за едно дете време за лягане, натъртвания, счупени крайници и навехнати глезени. Момичето се представя най-добре в акробатичните номера, защото както се оказва, има вродено чувство за баланс и пространство.
Годините напредват и не стават по-лесни, затова пък стават доста по-бедни и трупата бавно оредява. На Шона често ѝ се налага да се включва с повече от един номер на представление, което макар и да увеличава възможността за грешка, я прави популярна. В края на краищата неизбежното се случва - Мосю Ларнсон, вече на преклонна възраст, предава богу дух и остава оредялата си трупа да се справя с действителността както умее. А действителността е, че през последните години цирк "Корона" трудно покрива собствените си разходи, накрая дори успява да излезе на минус. И така, колективът се разпуска. Част от децата, израснали заедно, измежду които е и петнадесет годишната Шона, продължават да се държат заедно и да си пазят гърбовете.
Както се досещате, не са много поприщата за настоящи юноши, бивши циркаджии и акробати. Поне не и законните. В Колумбис, обаче, винаги се намира място за още един-двама улични джебчии и крадци, така че нещата си идват на мястото. Шона е блестяща в новото си амплоа - да бъдем честни, колко трудно може да бъде проникването, в което и да е имение, сравнено с ходенето по въже със затворени очи, скачането през горящи обръчи и прехвърлянето на трапец? И може би това щеше да е краят на историята, но както беше споменато по-рано, Шона е родена под щастлива звезда. Този път съдбата се проявява в лицето на един вече застарял генерал, решил да поспи в дома си, вместо да излезе заедно със съпругата си на пазар. Излишно е да се споменава, че гледката на малката разбойница, изнасяща най-ценните му вещи не предизвиква най-радостния отклик, но мъжът остава впечатлен от уменията и хладнокръвието на момичето. Предлага ѝ сделка - той няма да я прати право в затвора, а тя ще постъпи в Колумбиската казарма, където ще се обучава под неговото наблюдение.
Следващите три години не са най-лесните за Шона - военните се опитват да я превъзпитат и да набият малко страх от бога в горещата ѝ глава (напразно), но и тук вродените ѝ и придобити качества ѝ отварят необходимите врати. На двадесет и четири тя вече е горд член на кралската гвардия, отговорна и вярна на дадените клетви, истински войник за пример. Почти през цялото време.